В главата на много жени, жертви на изневяра, се заселва трайно една непоносима картина.
Кадър след кадър те си прожектират филма, наречен „Какво правят двамата в леглото”, измисляйки си всевъзможни подробности и детайли.
Заличаването на тези образи е невъзможно, както е невъзможно да се обуздае и развихрилото се въображение.
Какво им остава? Да продължават да се измъчват? Да гълтат антидепресанти с шепи?
Кожата не е така свежа, както преди десет години.
Фигурата се заобля точно там, където не трябва. Очите все още горят, но вече не с яркия огън на безразсъдството, а с хладния пламък на изкушеността.
Стомахът пък се свива от страх: „Нима скоро ще остарея? Въпреки че се чувствам на 25!”
Безпощадният конфликт между душата и тялото заставя жените да копнеят за потвърждение на това, че още са желани, че огледалата лъжат, че не са изпуснали влака.
И ако Адам, след като навърши четирийсет, се впуска в авантюри, за да се успокои: „Аз мога!”, Ева иска да е сигурна: „Мен ме желаят!”.
Разбира се, че намира кои да й даде търсената сигурност. И слава богу!
Старомодните психотерапевти и досега са убедени, че е непедагогично да препоръчват на измамените жени да си връщат по същия начин.
Според тях методите „клин клин избива”, „око за око” и прочее вариации на тема отмъщение са примитивни, следователно ненаучни.
В същото време опитните и стъпващи здраво на земята специалисти знаят, че в повечето случаи работа върши само категоричният съвет „Върнете му го тъпкано!” Между впрочем целта на мероприятието съвсем не е в това да се нанесе ответен удар на негодника
Изводът: забравим ли за момент разсъжденията за етиката и морала, ще си дадем сметка, че крайният резултат 1 : 1 несъмнено има по-здравословно отражение върху чувството за собствено достойнство от резултата 1:0.
Write a Comment